Един Симпатяга - Янчев - отказвал секса:) Вярвам му. Който си го може - си го може!
А кога ли пак ще го направи - не знам.
Аз пък отказах съобразяването с правилата - (и на градския живот) - впоследствие се отказах и от самият него. Е, вижте сами докъде ме доведе всичко това:

Прабългарски слънчев календар. Идеята за него е взета от намерената край Плиска антична седемлъчева розета, за която се твърди, че е използвана за гадаене.

 

 

Това на практика е първата ми работа. Идеята за пространство е изцяло заложена в нея.

В ъгъла на една каменарска работилница от години стоеше захвърлен огромен камък. Доста време молих собственника да ми го даде и след около година той се съгласи. От години се занимавах с пеене, а една от любимите ми песни е родопската "Руфинка болна легнала". Исках да сътворя същата песен от камък и през целият период на създаването на тази творба пред очите ми се стелеха извивките на Родопа планина - меки, красиви и спокойни. Oттогава ПЕСЕН е моят личен камък, който не се разделя с мен - където и да живея.


 

Двоен кръст

 

Диана
 

Някъде из форумите ме бе открила и Диана. Самостоятелна бизнес дама, с подреден живот и бизнес, тя здраво държеше юздите на живота си. До срещата ни не знаех това, но тъй като имам нужда да разговарям с поръчващите къмъните ми, предложих да се видим. По време на разговора опознавам клиента , научавам много за него и така за себе си преценявам от какво има нужда и какво бих могъл да вложа от себе си в камъка. Да, ама не – по време на разговора ми с Диана, не усетих никаква нужда – даже напротив – стоеше пред мен стабилно и контролирано и умело водеше напред. Позволих си да и кажа направо, че човек като нея няма нужда от мен. Но тя държеше на своето и си искаше камъка. Когато по-късно отидохме да разгледам и мястото на което тя искаше да го сложи, открих наистина неприятно врязан ръб, който “режеше”тясно място за преминаване. Да, там имаше нужда от нещо красиво.

От преди време бях донесъл един камък от старата, паднала вече ограда на Земенският манастир. Красив и целият покрит с мъх. Когато изпратих готовата творба на Диана `и изпратих следният И-мейл:



Здравей Диана,

Без никакъв поучителен напън бих искал да споделя моя възглед, който е необходим за ползване на твоя КАМЪК:). Не съм му дал име, но последните два-три дни втъках и ПЪЛНОТА, след КЪСМЕТ, СИЛА, УСПЕХ И ВЪЗМОЖНОСТИ.

Приоритетно ние винаги мислим за нещата, които не бихме искали да ни се случват. Така са ни научили родителите и обществото, за да се ЗАПАЗИМ от "бъдещите неприятности". По този начин ние сме се научили единствено да ПРОЕКТИРАМЕ неприятности и да СЪЗДАВАМЕ отбрана от самите тях. Колко много похабена енергия за създаване и и РЕШАВАНЕ на проблеми, не мислиш ли?:)
Много по-добър и за предпочитане е вариантът, в който животът и мислите на човека протичат и се въртят, единственно около това, което го вълнува и би искал да стане, да се случи. В края на краищата, човешкият дух се материализира, за да играе и променя материята по свое желание. Затова препоръчвам винаги да се мисли за нещата, които искаме да станат - за другите нямам време:).

Сирма 
Навярно някоивсе още си спомнят за епичната Сирма войвода - спътницата на Мануш. Живяла до 80 години и винаги спяла с нож под възглавницата.

 

Милосърдие

Над град Берковица има стара каменна кариера. Камъкът там е розов с красиви сини и зелени ивици и плътен, нситен цвят. През 1985г. собствениците на кариерата са използвали взрив, но без да се замислят за последствията. В резултат на това огромните розови скали са се напукали на сегменти с дебелина 8-10 см. Отивайки на място останах разочарован от този факт, тъй като имах желание да взема по-обемни камъни. Преди години бях сънувал този проект, просто една сутрин се събудих и го нарисувах, но поради ограничената дебелина на сегментите, не можа да се получи пълният обем на творбата. И въпреки това играта на светлината по формите на кръста ме радват извънредно.

 

Дърво
Просто едно дърво от приказките.

 

Оренда
Има една стара българска дума – ОРЕНДА. Това е името на силата, която твори и поддържа всичко в тази вселена. Означава силата на намерението, творчеството, съзиданието. В тревата край една каменарска работилница намерих парче топъл жълт камък. Заприлича ми на малко , пъстро коте, заспало сред стеблата. Взех го и го отнесох в ателието. Докато го оформях, си мислех за същата тази сила, която извайва формите на нещата и ги поддържа живи. Опитах се да наподобя по някакъв начин действието на тази сила и да откривам нейните закономерности. Отне ми много време. За резултата съдете сами. Камъкът е от град Тополовград – южна България.

 

Спокойствие
С помощта на Спокойствие - дори и така неугледно позициониран, Радостина намери мъжа на мечтите си.

 

Шапката на Кристалния - (в процес на работа)

 

Безименно
На Нада и дойде точно оттам, отдето не очакваше. Намери и себе си, и почти изгубеното си дете и спокойствието, което така и липсваше.

 

Каменното цвете

 

Щастие
Камъка, от който е направен “Щастие” е взет от околностите на град Земен. Цветът му е много топъл, а погледнат от близо се прелива в различни нюанси на червено, кафяво, жълто и зелено. Периода в който го правих беше по време на почивка и камъка се получи от само себе си. Не е наричан на никого освен на самото щастие. Както ми каза един приятел, студенината на камъка плавно се разлива в меки и топли форми, предопределящи едно безметежно и светло съществуване. Единствено в тази моя творба има съзнателно търсен образ на овен с рога – символ на упорито и съзнателно продължаване на щастливия период.

Той пък се продава - ей, нямата срам тия камъни:)
 

 

Кръст танцуващ с вятъра
Едни от нашите гости от Словакия преди няколко лета изявиха желание да им направя една от моите лечебни скулптури. За целта специално ходихме до аязмото на река Младежка и взехме камък оттам - за съжаление много красивият камък се оказа и много дамарлив - затова използвах един малък къс бял Кресненски мрамор. Материала е ситнозърнест – като захар и искри на слънцето. Изискването беше готовата скулптура да не тежи повече от 5-6 килограма, за да може да влезе в ръчният багаж на летишето. Не обичам да правя “миниатюри”, но приех предизвикателството – най-малкото защото трябваше да използвам машинка, а аз не харесвам машините. А пък и имах срок, тъй като, естествено Матю и по-точно Зузана, която ми поръча камъка се съсетиха в последният момент, преди да си тръгнат. Тя беше харесала много гипсовият модел, който бях направил преди години и това на практика стана първото изпълнение от камък, за моя радост много красиво.

Е, толкова от мен - не се Отказвам от живота или каквото и да е - ОТКАЗАХ се от градския живот:)

Красиво!

Наистина:)

Носиш гена и таланта да древни български традиции - всичко сътворено от двете ръце човешки да диша и има собствен живот и смисъл!!! Благодаря за снимките, разказа и топлотата, която струи - от творбите и словата ти...
А казват, че камъкът бил студен...?! Само... докато се намери някой да извади на показ горещото му сърце...

ВСИЧКИ Българи носим в себе си Оренда - кога ли ще си спомним за това?:)
Но аз ще изчакам:)