Почти всеки път, когато запитвах Кристалния за решаването на някакъв проблем, той ми отговаряше едно и също: - Бъди себе си!

Под различни форми, в различни варианти, по различен начин, но всичко клонеше натам – Бъди себе си!

Доста години се чудех – как така да „Бъда себе си”. Не съм ли себе си? Какво съм тогава? Какво би помогнало разбирането на това на „нерешимия” според мен проблем, с който отново се бях затлачил дотам, че да ми се налага да търся помощ.

Бъди себе си! 

Лафа е толкова изтъркан и използван в годините, че на първо чуване даже поражда леко потрисане и досада – „Оффф, пак ли нравоучения. Та аз си го знам това.”
Или пък по-изискания, стилен, вътрешен коментар – „Скука.”

Нека ви представя моето виждане на нещата.

Измежду нас има всякакви хора. Добри и лоши, умни и глупави, грозни и красиви, опитни, неопитни, стари, млади - изобщо – Всякакви. Някои гледат далеч напред, други за нищо на света не желаят да погледнат дори пред носа си. Едни кроят мъдри планове, други живеят като мургавите „пазители на огъня” – ден за ден.
Калейдоскопа от личности, хора и човеци е изумителен. Виждал съм двойници един на друг, двойници на известни личности или хора с лица, сякаш излезли от древен епос.

Абсолютно различни характери, опитности, изживявания. Най-мъдрият човек, когото познавам на този свят, абсолютно трезвен, изглежда като на 3-4 ракии. 

Пъстра шарена черга. И всяка отделна личност е отделен цвят или нишка от тази черга.
Всички заедно тъчем премяната на времето, в което живеем. Променяме го и то нас променя, според Апостола.

Не би могло и няма как да сме еднакви. Въпреки коментара на един приятел, че при раждането си всички бебета са с образа на Йода – учителя на Люк Скайуокър, ние сме абсолютно различни. 
Ако бяхме еднакви, чергата на животите ни щеше да е с един, единствен, някакъв цвят.

Но – не! Всеки от нас ежедневно се сблъсква с различни ситуации, породени от различно мислещи хора. Различни хора пък намират различни, понякога диаметрално противоположни решения на един и същ проблем. Светът, в който живеем е пъстър като пременена есенна гора.

Как е възможно да сме толкова различни? Въпреки тоталната външна унификация, почти еднаквите дрехи, които носим, прически, поведение и маниери.

Просто сме УНИКАЛНИ. Дори и еднояйчните близнаци имат малки, но съществени разлики.
Всеки един от нас, човеците, е уникално и единствено дете на Господа. 

Ще оставя на вас самите да си припомните странните, уникални личности, които сте срещали. Аз самия съм се улавял на два пъти с увиснало чене, след като слушах ерудити в строителството. Един от тях беше Иван, от Юрокаминицентър. За половин час разговор, ми спести 6-7 години търсения.

От друга страна обичам да разглеждам лицата на хората. Няма как да обясня колко неуловими нюанси долавям. И никога няма край разнообразието.

Ние наистина сме уникални.
В такъв случай – живеем ли уникално живота си?

За тези, които са сигурни в положителния отговор, мога да кажа, че усещат и знаят какво е да си себе си. И въпреки стандартните грешки, които повечето от нас правим, те живеят шарено и пъстро. Поне, доколкото могат и са възнамерили.

Ще продължа за останалите, които търсим. Как би могло разбирането и осъзнаването на „Бъди себе си” да помогне за разрешаването на проблемите ни и осъществяването на мечтите ни? Толкова просто е, че чак глупаво звучи.

Вашето собствено излъчване, вашата уникална вибрация и светлина, осветяват и материализират вашия оптимален път в живота. Случването на желаните от вас неща се предшества на първо място от уникалното изразяване на вашите способности.

Казано по друг начин – провървява ви само когато изразявате себе си – дори и да не го осъзнавате. Когато не ви върви, вие не изразявате себе си, Не сте себе си.

На първо място, изразяващият себе си не се интересува от чуждите начини и способи за действие в материалния свят. Не, че чуждите такива не са действени. Дори и да са по-действени от неговите собствени, е твърде вероятно да не са оптимални за него самия. А това означава, че ползвайки ги, изразяващия себе си хваща някое по-дълго и по-неоптимално разклонение. Естествено тук-там има и съвпадения, но дори и те са като еднояйчните близнаци – със малки, но съществени разлики.

Представете си художник, който имитира чужд стил и никога не изразява себе си. Имитира оригиналите перфектно.
Кой остава в историята? Оригинала или имитатора. И най-важното – Защо?

Някъде в началото на темата, ви споменах за същността на Имитирането. Бихте могли да се върнете за малко там и да си поприпомните какво е да не си себе си. Припомнянето ще хвърли допълнителна светлина върху настоящия пост.

Дали визуализирате нещо, обмисляйки идея, дали опъвате конеца на намерението си, дали хващате следващия кръстопът или променяте избора си, просто пожелавайки си нещо, ако сте себе си в този момент, вие сте оптимален и истински.
И такъв резултат ще получите.
Бъдете себе си. Бъдете оригиналът.