За пръв път в живота си, тази сутрин се събудих, знаейки. Основното, дълбоко скрито притеснение беше изчезнало. Гладът.

Ако трябва да съм точен, не Гладът беше изчезнал. Беше изчезнало притеснението за удовлетворяването му. Но това е дълга история, която бих искал да ви разкажа.

Някъде назад из темата споменах за „ящното”си, (лакомо, ядящо) детство. Може би от скука, може би от лакомия, съчетана с глупост, но храната беше за мен основна тема в живота. Годините на лакомо хапване постепенно ме доведоха до размисли – действително това ли е смисълът на живота? Ставаш от сън сутрин и се започва – кафенца, чайчета, кескчета, закусчици, мекички, понички, бозички, банички и т.н. И всичко това в умалителна форма, за да се умаловажи значението на тъпченето. 
Сякаш не си се навечерял до смърт, предишната вечер.
А има ли смисъл да изреждам изобилието на обедите и вечерите? Край няма да има.

Постепенно всичко това започна да ми доскучава и започнах да търся алтернатива. Нещо, с помощта на което да не изпитвам отново и отново успиващото чувство на преяждането. Бях му се наситил вече.

Много пъти ми се е случвало да попадна на стари хора, които при покана да хапват и пийват, твърдят:
- Аз мойто съм си го изял и изпил, д`ете! – И посягат от немай-къде или пък изобщо не “кусват”(опитват), каквото и да било.

Всичките тези стари или просто възрастни хора са се отличавали със затихващи функции. Телата им са попрегърбени, движенията им са забавени, мислите текат бавно, а израза на тези мисли - още по бавно. Те се бяха примирили с неизбежния си край и образно казано бяха „дали назад”.

Не за тази алтернатива искам да ви разкажа. Не за този „примиренчески” избор ми е думата. 
Нито пък искам да омаловажа по какъвто и да е начин изконният гостоприемен Български обичай да се сяда на масата по всякакъв повод. Дори и сега, след като намерих своята алтернатива, вечерните трапези са източник на веселие и сладки приказки с приятели и гости в дома ми.
Искам да ви разкажа отдалеко за Алтернативата, която намерих. Възможността да съм жизнен и подвижен, без да се налага да слагам храна в устата си. Пълната противоположност на „даването назад”.

Как го правя ли? Залепвам езика си на небцето(всъщност той винаги стои там, когато не говоря), насочвам вниманието си към областта, включваща третото око, лоба и най горната чакра, (горната предна част на главата) и дишам по упоменатия някъде назад в темата начин.

За дългия откривателски и тренировъчен процес, довел ме до този резултат искам да ви разкажа. Няма да е с няколко думи, въпреки, че току що, в горните редове, ви доверих „тайната”. Който може да я разбере, нека действа. За останалите започвам отначало.
Държа да отбележа, че не е възможно начина и техниките, които споделям да са единствените. Не би трябвало да се обвързвате единствено с тях. Хубаво би било да потърсите своя оптимален вариант, естествено ако желаете. В моите търсения ползвах дори и опита на един приятел, за когото се надявам, че ще сподели и неговия уникален начин.

Някъде, в някакъв момент на жизнения си път, след като бях се позабавлявал с курсове по йога и тай-чи, попаднах на книгите на Ман Так Чиа. Тъй като се заплесвах от време на време с опитване на ци-гун и подобни техники, Ман Так ми допадна много.
Но тъй като постоянното непостоянство е най-характерната ми черта, не се задържах много и там. Просто, в момента, в който откривах , че дадена техника ми е странно „позната” отнякъде, продължавах нататък.
В един момент, след разговори с познати и приятели, открих или осъзнах, че всяка една публикувана техника е публикувана, само защото някое Човешко същество я е открило или си я е припомнило. Което автоматично означава, че всички енергийни техники са личен приоритет на Човешкия род. 
И, съответно, са много добре забравени. Нищо ново под Слънцето, нали?:)

Вдъхновен от Ман Так, започнах да дишам навътре и навън от чакрите, Смених доста различни варианти, търсейки този, който ми допада най-много. По тази причина публикувам само принципа на търсене и изпробване, защото ако се „забода” в светоусещания, получени при практикуване на определена техника, ще откараме „чааааак до сутринта”.
Всъщност, дишането ми е любима техника. Обикновеното, насъщно дишане, смесено с концентрация в различни центрове, задържане и така нататък. И в крайна сметка, то беше двигателя на „последното” ми откритие – Алтернативата на удовлетворяване на Гладът.
Дишането през чакрите, една след друга, от предната и задната част на тялото, отваря и провокира така наречения голям кръг на обръщение на енергията. Има го в интернет. Да речем тръгвате от най-долната, вдигате нагоре, стигате до върха на главата и връщате назад и надолу. Разположението на чакрите може да намерите навсякъде в интернет, но най-добри са собствените ви усещания. Едно от дишанията, които използвах, беше вдишване във и издишване от определената чакра, последвано от същото в съседната чакра и така нататък, докато направите пълен кръг. Правите няколко кръга и изследвате светоусещанията си.
Естествено, че в началото, когато още не сте свикнали, по някое време, в резултат на раздишванията може да усетите лек глад. В момента обаче, е важно да завъртите и осъзнаете големия кръг, който така и така, докато спите нощем, се отваря. Доказателство за това е сутрешната ерекция при мъжете, тъй като получената по време на сън енергия се върти по кръга.
Единственият важен момент е да избягвате каквото и да било пренапрежение, защото по този начин ще запушвате, а няма да отваряте.

Идеята, която ми бе подадена в последния момент на търсенията ми, от моя приятел, е следната.
Вътрешно гледане в Слънцето. Не с физическите очи, а с менталното трето око. По този начин, вие можете да усещате и поемате енергията му, дори и когато сте на тъмно или на сянка. Лесно можете да преминете от физическите на менталните очи по следния начин.

Гледате, взирате се в слънцето колкото и когато ви е добре. В никакъв случай не е необходимо да прекалявате и да задържате докато ви потекат сълзи. Може дори леко да присвивате клепачите, за да не дразните ретината. Най-добре е ако можете да го правите на изгрев или залез, когато спокойно можете да гледате в него с широко отворени очи.
Да кажем, първия етап на вътрешното взиране в слънцето е да позволите на енергията му да потече през очите и да се стича напред и надолу или нагоре през върха на главата, назад и надолу. Тоест, да пуснете Слънцето да се върти по Големия кръг, независимо в коя посока. Аз усещам слизащата енергия като течна топлина, стичаща се отвътре по тялото. 
За улеснение, можете да повторите последователното вдишване по чакрите, но този път да вдишвате самото Слънце през тях. И тук пак има два основни варианта – вдишвате директно през чакрите или на всяко вдишване, дърпате енергията на Слънцето през очите към съответната, следваща чакра.

Няма правило за време и продължителност. Само не прекалявайте. При всеки един признак за неудобство, спирайте и почивайте. Резултатите идват, само ако не ги „спирате” с излишно натягане.

След време ще получите един автоматизъм, който стига дотам, че даже в момента, докато пиша и мисля за техниките, без да практикувам, центровете в предната горна част на главата ми се активират сами и процеса започва от само себе си. Енергията навлиза сама, без да съм я търсил.

Рано или късно ще усвоите вашия оптимален начин за поемане на Слънце в себе си. И без това, докато сте на почивка на море или планина или докато сте на някаква работа на полето или на слънчево място, вие правите това – поемате Слънце с тялото си. Една от визиите, които могат да ви помогнат е да осъзнаете тялото си като една цяла, голяма чакра. Може да не ви се налага да вдишвате през чакрите, а директно, с мисълта си да водите енергията натам. Начини много. Експериментирайте и намерете вашия.

Да речем – втория етап на вътрешното гледане на Слънцето е по време на заниманията си да затворите физическите си очи и да прехвърлите изтеглянето на Слънцето към и във третото си око. Продължете с наложилата се практика, но със затворени очи. 

Когато сте готови за това, просто прехвърлете и разтеглете времето на практиката си през целия ден – когато и както се досетите. Гледайте Слънцето със съзнанието си. 

И тук идва действителния Преход. В един момент наистина е необходимо да Поискате да се храните с енергийна храна. Това означава да можете изоставите, вътре в себе си, познатото удовлетворение от вкусната храна. На пръв поглед е лесно и просто. Но е дълъг процес, тъй като ние сме свикнали да смесваме удоволствието от нечия компания със удоволствието от поемането на някаква вкусна храна. Сами ще осъзнаете какво означава за вас, всичко това.

Но какво значение има времето?

При мен, на практика се получи така. Един ден полудях от непрекъснатите пристъпи на глад. Тръгнах да плувам в морето и докато слизах към плажа, ПОИСКАХ, поисках да мина на енергийно хранене. Излязох от морето и докрая на деня не усетих глад, а само включване на посочените центрове.

И сега вече става така – концентрирам се или просто си спомням за горната , предна част на главата, там дето във филма „Манастира Шао-лин” горяха точките на главата на Джет Ли с мокса, при приеманието му за монах. Събирам във съзнанието си третото око, споменатите точки и най-горната чакра и оттам навлиза силата на Слънцето. Указаната област изтръпва в зависимост от интензитета на поемане.

Във всеки един момент, когато усетя глад, вдишвам леко оттам.
Не знам точно как и какво става, но гладът изчезва. И така – през целият ден.

Ако искам – ям физическа храна, ако искам – ям енергия.

Свободен съм.

Казах, каквото исках да кажа. Благодаря ви, че ме изтърпяхте докрай:)