На всеки или на повечето от нас са му до болка познати задръстванията, блъсканиците в обществения транспорт и неприятното мачкане на телата ни при всяко едно такова преживяване. Чувството, което ги съпровожда не е от най-приятните. Всичките тези преживявания са свързани с едно – пресиране на аурата ни по всякакъв начин. Чувството на буквално, физическо притеснение навлиза в нас и то под налягане. Налягането, което е присъщо на тълпите и градските сборища. Всъщност – на всеки един city people, градски човек, му е присъщо това чувство, което изобщо не е далеч от стадното. Дори и тези, които имат възможността да живеят около града, в по - престижните квартали , малко или много също са подвластни на него. Стига само да излязат с колата в пиков час.
Нека да вземем за ответен пример, човека, живеещ сред природата. Домът му не е квадратен, а дори и да е подобен, не е сбутан между стотици други. Жизненото му пространство е достатъчно, има място буквално за десетки и стотици физически движения. За да поддържа дома и двора си, тези движения даже са му наложителни. Не случайно, по препоръка на лекарите, мнозинство болни хора отиват да живеят извън града.

Защо оздравяват тези хора?
Основна причина е липсата на енергийна преса, присъща на градовете. За телата им буквално има място и свобода. Вътрешната им енергия се развива свободно и буквално избуява, като гъба, след дъжд. Движенията, които се налага да извършва са безбройно много, никога не свършват и в повечето случаи са свързани със плод на собствен избор - "какво да правя днес?"

Което от друга страна не пречи на хора, живеещи на село, да си остават безнадеждно болни, което обаче определено е въпрос на психическа настройка и грижливо отглеждано чувство за "безнадеждност".

И все пак - положението в градовете не е безнадеждно. Човешкия дух е намерил изходи и от това.

Дали ще е в строгата, йерархична форма на различните стилове бойни изкуства или в свободния полет на някакви модерни танци, Духът намира форма, за да радвижи тялото и съответно вътрешната енергия. Не случайно напоследък, заедно със засилването на осъзнаването ни като българи се множат и школите по народни танци. Духът отново помага на тялото.

Общото на всичките тези школи е едно - експресията на тялото. 

Възможността да извършва движения, които не са тривиални, не са ежедневни и не са еднакви. Успоредно с напредъка - във всяка една школа - тялото заучава нови и нови движения или цели комбинациии, които нямат нищо общо със ежедневните движения, които се налага да извършваме, когато сме на работа или у дома.
Експресията на тялото е съвсем, съвсем различна.

Съответно и движението на вътрешната енергия, настройката и е съвсем друга.
В твърдите стилове на бойните изкуства енергията се старае да се концентрира в една точка и буквално да "пробие" чуждата аура. В меките стилове енергията се носи като вятър или вода, "излива" се или "духа" от едното тяло към другото.
В танците главната цел на енергията е да изрази красота и лекота и радост.

Всяка "форма" във всеки разлиен стил, носи своите особености
Самия Живот е една голяма "форма", но и това е пак отделна тема:)

Една от тези форми е развиването на "вътрешния въздух". 
Публикациите за него не са много, а има и неща, които никога не съм срещал. За тях смятам да ви поговоря нататък:)