Страхът. Страхът от Тук и Сега.
Смешно заглавие – нали?:)

Някъде нагоре/назад или там някъде в темата, бях споменал за съществуването на целият филм, цялата книга или целият ни живот на едно и също място, в едно и също време. 

За да можем да ги “прочетем” ни е нужен “четец”. Оказва се, че Четеца в нашият случай е Време. Независимо от “техническото устройство”, което спомага за процеса, Времето е абсолютно необходимо за целта.
Дори (по свидетелства на изпитали го) когато са пред лицето на смъртта, на четящите целият си живот (като на лента) им е необходим поне миг – пак някакъв отрязък от време. А, ако живеем живота си по класическият начин, то са ни необходими десетки или стотици години, за да видим края му.

Ако можехме да “четем”цялата тази информация без помощта на времето, просто нямаше да сме тук, на този свят.
Ще припомня един от примерите, които бях дал.
В ръката си държите CD. На него е записан филм, история или нещо друго. В ръката си държим цял един живот, цяла приказка или резултата от десетки години научен труд, записан под формата на книга или програма.
ДА, държите CD-то, но не можете да видите или прочетете какво има на него. А дори и да сложите диска в устройството – пак ви е необходимо време, за да го разгледате или”прочетете” от начало до край.

В ръката си имате цялата информация(диска), но ви е нужен четец, за да я разгледате, получите. Информацията е Тук и Сега в ръката ви, но е нужно Време, за да я осъзнаете, разгърнете, разгледате, разучите.
“Държите в ръцете” си целия си живот, но е необходимо време, за да го изживеете.

По същият, аналогичен начин, страхът от каквото и да било, съществува в живота ни във всеки един момент. Тук и сега – тоест – от началото до края на “филма”. В един и същ момент, винаги, записан на диска.
Естествено, заедно с него съществуват и всичките останали елементи на историята – взаимодействия, радости, решения, разочарования, успехи, неуспехи и т.н.

Но тъй като не сме научени да се страхуваме от радостта и успеха, те не ни касаят. Приемаме ги като нещо заслужено – и е точно така. Хепи енд-а е нещо “естествено” за нас – нали?:)

Научени сме да се страхуваме от грешките си, неуспехите, несигурността, промените, неудовлетвореността, болката икакво ли още не.
Научени сме да се страхуваме от самите себе си, тъй като ние сме променящи се същества, а промяната винаги е нещо непознато, несигурно – чааак докато не я “опитаме”.
Затова мама учи дъщерята – хвани си мъж, роди му дете и всичко ще е наред!
Тати учи синът – стани като мен и всичко ще е наред!

Едва ли не – Страхът е наше изконно “право” - дотам сме я докарали.

Същият тоз “мамун”- страхът, е винаги в живота ни. Тук и сега. Записан е на диска (живота ни)и няма никакво значение, точно кога ще се появи – той е Тук и Сега.

Да, обаче, когато осъзнаем причината, ще се досетим и за следствието. 
Илюзорният балон, който представлява страхът се пука в момента на осъзнаването му.

Както след края на напрегнато театрално действие, злодеите и жертвите се кланят на разтърсените от “драмата” зрители, така и страхът очаква своите овации и поклони.
След това се оттегля, като всеки артист – в гримьорната си, за да дочака новата си роля.


Съществува ли наистина страхът?:)  

К.Y.
Познаваш момиче със същите инициали,мене тоест....
southeast.story@yahoo.com