Пустота



Пристигнал късно през нощта
окъсан странник хлопа на вратата
оттича се по дрехите му
звезден блясък

Със себе си понесъл пустотата
на прекосени разстояния
ръцете му разказват ритъма
на сторени неща

Почиват си нозете, а от тях
потичат пътища
разкъсани на части от умората
и неуморно търси вятъра
заспиващия спътник

И камъни и съчки и трева
ще помнят дълго странника
оставил част от себе си
във тях