Здравейте:)

Тук при нас, до Велека е почти пролет, вятърът е бесен и топъл. От няколко дни е така, та затуй последната ми поръчка, която бях започнал още в студеното време и изпълних с удоволствие бе замислена инак, но реализирана като "Пролетно цвете". Ето го и него:







Привърших го към обяд и после излязох из планината да "живна". Днес за пръв път тази година ходих бос по зелената Странджа. Тъй като нагазих до глезените в пролетната кал, просто свалих чехлите и продължих нататък. Усещането да газиш мократа трева, пружинираща под теб е неописуемо. Над Бутамята срещнах бай Мавер и се разприказвахме сладко, чак докато  се сети, че може да изгуби овцете. Хукна той да ги гони, а аз се заприбирах. Привечер вятъра утихна и се прибрах кален, изморен и щастлив:)
 Разгледайте и десетте фотоса на "Пролетно цвете" - не за друго, а просто за да се порадвате на играта на светлината и оттенъците на цветовете в различните кадри. Желая ви приятни минутки и хубава пролет:)

Нещо, четейки постчето ти за привършването на каменното цвете, леко ми замириса на пролетна тревичка. Взе да ме лъха топлият Странджански ветрец, носещ свежестта на пролетта... една такава сила ме грабна и ме понесе навън към терасата на офиса. Разбира се, поддадох й се, след което се озовах на терасата, мислейки си, че и аз ще нагазя в свежата пролетна тревичка... УВИ! Нагазих в сивата Софийска шумотевица, под терасата ВиК копаеха с някакъв багер, а цигани мъкнеха някакви боклуци ... Какво ли нещо е разума и сърцето да са комшии, ама РАЗНОГЛАСНИ! ... Ами как какво е - ГАДНО Е!!

Блажени сте вие, които можете да се насладите на топлината на идващата пролет директно с краката си .. с дробовете си ..

Баче, баче,
Ти да не си странджанец по душа, та газиш тази Софийска кал и ежедневие?:)