„Булгара” наистина са ми любими:)

Както винаги, изхода от всяка една ситуция е осъзнаването и. За да можем да въздействаме по какъвто и да е начин на мисловните си постановки е необходимо първо да ги осъзнаем. Независимо колко забулени са те и колко „до болка” сме привикнали с тях. Привикнали дотолкова, че изобщо не ги забелязваме, въпреки, че те са директният подход и ръководител на намерението ни. 
Как да осъзнаем мисловната си постановка?

Нека ви дам пример:

Влизате да се молите в храм, независимо от вероизповеданието си. Всяка религия има установени модели на поведение и вие следвате модела, който сте си избрали. Влизате в храма и започвате да редите определената молитва. 
Както винаги – два са основните начина. 
При единия вие сте искрен пред себе си и пред божеството, на което се молите. Няма разминаване между постановката, намерението ви и значението на молитвата. Вие просто молите за помощ.

При другият, неискреният начин, разминаването между молитвата и намерението ви е огромна. Молитвата изисква смиреност, а вие сте бурни, гневни и неудовлетворени, по редица причини.
Няма единство между намерението и молитвата ви. Вие молите за отмъщение.

Друг пример:

Събуждате се сутрин. Проследете първото чувство, реакция или мисъл, която ви хрумнат. Диапазона на това, което бихте могли да усетите е огромен, но пак бихме могли да ги определим като два основни типа.

Удовлетвореност от съществуването си.
Неудовлетвореност от съществуването си.

Варианти – дал Господ.

Настройката, чувството, всичко това, което ви обзема сутрин след събуждане е вашата същинска мисловна постановка. Тя е основата, фундамента на всичко, което ви се случва през деня, независимо колко странно ще ви се стори това. Независимо какво си пожелавате да ви се случи, в основата на вашето скрито и от вас самите намерение, стои мисловната постановка, която поне сте усетили при навлизането си в деня.

Можете да въздействате на постановката си още в просъница, естествено, ако го желаете.
Например – два типа реакция на черното, смръщено небе, вещаещо дъждовен и схлупен ден:
- „Ах, пак ще си стоя затворен в къщи, а така ми се излизаше”. Неудовлетвореността ви от каквото и да било от предишния ден се умножава, усилва и подкрепя от тази първа за деня мисъл и реакция.
И се започва – минута след минута, час след час, тюхкане и оплакване, едно след друго – цял, целеничък ден, (понякога цял живот). И нищо не върви. „Как така ли?” – та вие си го избрахте още при събуждането.

- „Аааааа, днес най-накрая ще си свърша купищата изостанала работа. Как добре ми дойдоха тези облаци. Чакай сега да си направя едно хубаво кафе и да си пусна любимата музика”. Нещата се подреждат от само себе си и в края на схлупеният ден вие сте се освободили от недовършеното. Че даже и облаците са си отишли нанякъде - по тяхната си работа.

Естествено, това е възможно само ако сте си дали сметка, че сте в състояние да го направите. 
Има един интересен начин за придаване на чувство на значимост на живота ни, който всички ние използваме. Едни от нас избират да са „тежки”, „сериозни” и „отговорни”, за да потвърдят най-вече пред себе си смислеността на своето съществуване.
Други „страдат” по избран повод или пък остават „завинаги неразбрани” по друг повод.
Трети – по същите причини избират - да са „леки”, „удовлетворени”, „щастливи”.

Едно и също е, във всички случаи. Споменал съм ви го още в темата за препотвърждаването.

На практика в ежедневието си ние правим непрекъснато коригиране и препотвърждаване на мисловната си постановка, но навика на това ни поведение ни е довел до автоматизъм и безсъзнателност.

Нека ви споделя един изпитан начин за лека, ненатоварваща и естествена промяна на мисловната постановка. Промяна, която по същият лек и неангажиращ начин води до промяна на мислите ви и оттам на начина ви на живот.
Да започнем по-отдалеч.

В житейския театър, в който играем всеки ден, ние сме си избрали някаква роля. Ако по някакъв начин тя не ни удовлетворява, рано или късно пожелаваме да я сменим.
Но, представете си, че досега сте играли ролята на беден и изтерзан човек. Омръзнала ви е, писнало ви е да се съобразявате със жълтите стотинки по джобовете и искате някаква промяна.
Давам пример с беден човек, а не с богат, който иска да обеднее, тъй като по отношение на въжделенията си ние всички сме „бедни”. Все нещо не ни достига, все искаме още и още, все имаме нужда да се развиваме. Така , че, не приемайте примера за „бедняка” в буквалният му смисъл а просто го експонирайте върху вашият случай.

Та, този „бедняк” иска да му е по-добре, да намалеят грижите му и комфорта му да се увеличи. Попаднал на подобна литература или тема, посъветвал се с приятел, ходил на някакви курсове и така нататък.
Установява човека, че „Трябва” да мисли положително, да иска „тук и сега” и подобни, все верни „лозунги”. Не бих могъл да ги цитирам, защото не мога. Светва му, че трябва да промени мисленето си и започва Усилено да го променя.

Усилено! Бори се! Изкоренява старите привички – нали е чел литератутра и е ходил на курсове по самоусъвършенстване. Действа, спазва правилата, споделя закона за привличането наляво и надясно и започва да играе ролата на „успяващ”.
Всичко би било много добре, ако ролята му идва отвътре и тече леко и непринудено. Тогава ролята се случва.

На практика обаче, се получава огромно натрупване на излишно напрежение, тъй като през цялото време пред човека седи извечният въпрос:
- Добре де, но нали аз съм беден? Как става това? Беден съм, пък изведнъж – богат? Абе, не става бе!!!
Мисловна постановка ли? Ето ви я!

На практика не е възможно да се махне с магическата пръчка и жабчето моментално да стане принцеса. Трябва му целувка. Материята не е като ефира. Тя е тежка, мудна, бавна и дори и най бързата работа се нуждае от някакво време.

Целувката е вид милувка. Тя не е насилие. Така че, поглезете се малко – колкото имате възможност засега и дайте време на жабчето да се промени.

Целувката, за която ви говоря е Лекотата. 

Не е необходимо да си обяснявате как точно става промяната. Не е необходимо даже и да се питате. Обясненията и питанията са тежест.
Неведоми са пътищата Господни.

Всяко усилие в процеса на промяната – тоест всичко това цитирано малко по-горе само пречи.
Лекотата е разковничето тук. Нека обясня.

Ако всеки път, когато сте „пропуснали” да спазите определено „правило” на поведение, целящо промяна на живота ви или да „помислите” определена мисъл, се обвинявате за това и се тюхкате или пък сте недоволен от пропуска или пък сте неудовлетворен, то вие продължавате да препотвърждавате старата си мисловна постановка. Всъщност вие се заблуждавате, че се променяте, но на практика играете старата си роля подплатена с някакъв „напън” за промяна. Лекотата на промяната я няма – все още.

Тоест, вие все още не си позволявате да се насладите в аванс на желаната промяна. Все още живеете по стария, „бедняшки” начин.

Примера, който ще ви дам е Тотален за всички нас:
Стоите пред любимата, желана вещ, кола, къща, жена, мъж, мислите „положително” и вместо да се отпуснете и насладите на красивите чувства, които предизвикват у вас, вътрешно вие се самобичувате:
- Никога няма да имам това! Кой би ми го дал? Как би могло да се случи, след като аз ЗНАМ, че няма как да стане? Знам Точно как не може да стане!
Мисловна постановка ли – ето ви я пак.

Обхваща ви тъга и отчаяние и красивата приказка, заради чието сбъдване сте ходили на курсове или сте чели „Изкуството да..............” си отива безвъзвратно.
Само защото вие отново сте я пропъдили.

На следващия ден продължавате с „положителното мислене” за някакво определено време, и след това отново, без замисляне забивате пирона в ковчега си:
- ЗНАЕХ си аз. Няма да стане!

И така – след няколко месеца сте се отказали имате само сила да се усмихнете тъжно:
- Ех, то ако ставаше така?!

Този или подобен сценарий се е разиграл само защото мисловната ви постановка не се е променила и на милиметър, а вие сте обвинили недостатъците на курса, книгата, системата и каквото друго се досетите.
Със силата, която хвърлихте за обвинения, можехте да започнете да се наслаждавате на желаното и бавно, но сигурно да се премествате все по-близо до него. Или пък него до вас.

Тоест, силата, която употребихте да „натежите”, за да си докажете отново, че светът е гадно и лошо място, можеше да бъде употребена за наслаждение и сбъдване.
Изборът си е ваш.

Французите имат много мъдър лаф:
„Нещата идват,
Нещата се случват,
Нещата си отиват”.

Гърците казват:
„Всичко тече, 
всичко се променя”

Апостола е казал:
„Времето е в нас
И ние сме във времето”.

Променете мисловната си постановка. Използвайте силата си, за да се наслаждавате и да бъдете леки.
Е, може да я използвате и по другия начин.
Избора отново е ваш.


Сбъдват се само малките и леки мисли. В следващия пост ще ви споделя няколко основополагащи, които вършат работа................