Някъде прочетох мисълта, че „дух и бяс, без покана не идват”. Мисля, че беше на Гьоте, но може и да греша.

Преведено на езика на французите, предполагам, звучи така:

Нещата идват, след като ги пожелаем, повикаме.
Нещата се случват, ако им позволим, не ги спрем.
Нещата си отиват, когато ги пуснем или изгоним.

Българите казват:
„Каквото повикало, такова се обадило!”

И в тези и в други мъдри обобщения, наложени от времето и жизнения опит, се набива на око активния момент. Активността на самия човек, който е поканил, пожелал или извикал събитието. Оказва се, че както при шилото в торбата, нещата се случват, само след като ги предизвикаме. А ние го правим непрекъснато.

Опростенческото мислене, че някой или нещо, са ни „виновни” за случващото се, определено е изключително скъп и безмислен лукс, тъй като натрупващата се за плащане сметка от Излишъци нараства лавинообразно и се разрешава по-най късия, най-оптималния път. Вчера ми разказаха за човек, тормозещ бременната си жена, който след като му било обърнато внимание, че греши, обявил събеседника си за виновен за „разбития” си живот и часове по късно изпил литър водка на екс, за да се самоубие. Предполагам, с явното намерение да накаже всеки „виновен” и да отмъсти на всички „виновни”.

Единия от резултатите, които е постигнал е, че е бил зарязан моментално и завинаги от предупреждаващия го. Намерението му да „напусне завинаги” събеседника си е сработило автоматично, за да възстанови равновесието, само дето той самия е бил напуснат. Какви ли ще са другите последствия?

Ние самите сме „виновни” за случващото ни се. Мисловните ни постановки, подплатени с намерението ни, изграждат или рушат живота ни.

Има различни начини за промяна на намерението ни. Борбените натури използват методи на „късане” и „отрязване”, други меко и плавно извършват завоя.
Използват се мантри, молитви, положително мислене, градивна настрoйка, активна жизнена позиция и какво ли оше не. 

Сигурно има и други начини, но аз не ги знам.

Тук мога да споделя само моя личен опит, който не е задължително да сработи и при вас. Но ще се радвам искрено да вземете вътъка, квинтесенцията му. И затова ще се опитам да ви обясня своята мисловна постановка.

Всичко се таи в това, как се изживявате. Надменен или очарователен, умен или схлупен. Какъвто и да е. От там нататък произлиза намерението ви как да изглеждате, как да се държите, какво да постигнете. 
И тъй като все пак говорим за промяната, която желаете, аз използвам плавния и безметежен начин на непрекъснатото „при” или „на”-помняне, че Всичко, което ми се случва, се случва, защото Става най-доброто за мен.

Не „за да стане” или „ще стане”, не! Не в някакво си бъдещо бъдеще! Става, тук, сега, в този момент. 
Сега аз съм стъпил на пътеката, по чието протежение Сега стоят желаните от мен неща. Те стоят на тази пътека в този момент. По тази причина те вече са се случили и се случват, тъй като и аз и те сме в една реалност и само времевото разстояние е между нас. Това времево разстояние Ми служи, за да ни свързва, а не „дели”, както ви хрумна в първият момент.

Нямам и най-малката представа Какво точно Е най-доброто за мен. Нямам и представа как точно се случва. И не се интересувам, тъй като не искам да му преча да се случи.


Повикал съм го!
Оставил съм го да се случва!
Не го гоня!